• Пиши ни!

    Изпращане...

    Благодарим Ви за проявеният интерес!

    Възникна проблем. Моля опитайте по - късно!

    Моля попълнете всички полета!

Моля въведете ключова дума с поне 3 букви!

Трябва да се логнете за да добавите зала!

Ставните Травми

Видове травми на ставите и тяхното лечение

   Травмите на ставите засягат, както меките тъкани (подкожна, мускули, извънставни и вътреставни сухожилни връзки, нерви, фиброзна ставна капсула, кръвоносни съдове, синовиална обвивка), така и хрущялa и костите, разположени навътре от ставната капсула. Това са най-често срещаните спортни травми. Най-чести са травмите на долните крайници, като 50% са в сложната и деликатна колянна става. Те могат  да бъдат контузия (натъртване), дисторзия (навяхване), луксация (изкълчване), увреждане на менискусите и др.

  Видове ставни травми

  Контузия на ставите. Тази травма се предизвиква от директен удар върху ставата (при сблъскване, падане, удар със или без уред и др). В зависимост от тежестта на удара контузията може да е лека, но може и да бъде много тежка. Нерядко се придружава с нарушаване целостта на кожата. Контузиите на ставите са често срещани спортни травми.

При лека контузия е увредена предимно подкожната мастна тъкан и по-рядко кръвоносните съдове и периферните нерви.Получават се незначителеn отток и болки при движение. Правилно е при нея е да се приложат обичайните мерки на първата помощ (замразяване, компресивна превразка, повдигане на крайника, покой, противоболкови и противовъспълителни медикаменти ) и покой от 1 до 3 дни.

При по-силни удари заедно с увреждането на подкожната мастна тъкан се увреждат и мускулни влакна, сухожилни връски, ставна капсула. При такава контузия не се разрешава по-нататъшното участие в тренировка или състезание. След обичайната първа помощ се осигурява покой в продължение на 3-5 дни и лечение на контузената става. Нарушаването на тези изисквания особено при чести контузии на една и съща става води до т. нар. травматично възпаление на ставата (сновит) със събиране на течност (хидропс) вътре в ставата. Най-често това се случва при колянната става. В тези случаи се налага продължително ( 7-14 дни ) интензивно консервативно лечение, включително и при нужда с пункция за премахване на излишния излив.

Тежките контузии на ставите могат да предизвикат и вътреставен кръвоизлив (хемартроза). Интензивното лечение при хемартроза задължително изисква ранна пункция и премахване на кръвния излив, защото съществува склоност този кръвоизлив да се организра и с това да се предизвика срастване (анкилоза) на ставата. Тежките контузии на ставата могат да са придружени и от счупване на костите, които я формират, разкъсване на ставен хрущял и др.

  Дисторзия (навяхване на ставата). Това са едни от най-често срещаните спортни травми. При тях под влияние на движение в ставата , надвишаващото нормалната физиологична подвижност, става моментно разместване на ставните повърхности, след което нормалните взаимоотношения в ставните повърхности се възстановяват . От силата и бързината, с която се извършва това моментно разместване, се увреждат в различна степен всички елементи на ставносвързващия апарат и на самата става: подкожна тъкан, мускулни влакна, сухожилия, ставна капсула, синовиална обвивка, периферни нерви,кръвоносни съдове ,хрущялна тъкан, кости. Най-засегнати от дисторзия са глезените, колянните ,лакътните,киткените,раменните и интерфалангиалните стави. От степента на действащата сила зависят и различните по степен увреждания на тъканите. Поради това и дисторзията като травма се разглежда в три степени. Трите степени на навяхване изискват различно поведение при оказване на първа помощ и различно лечение. И при трите се развива различен по големина оток, различни по сила болки и ограничаване на ограниченията.

Първа степен е с преразтягане и/или микроразкъсвания на ставни връзки и мускули, скъсване на крайни кръвоносни съдове. Болката не е много силна, поради което движенията са почти нормални, като се щади рефлекторно ставата. Отокът е незначителен. Първата помощ е класическа: замразяване,компресивна връзка,поставяне пострадалия крайник на високо, покой, обезболяващи и противовъзпалителни лекарства. Осигурява се покой  и лечение 5-10 дни. При крайна необходимост след замразяването и компресивната еластична превръзка спортистът може да продължи състезанието, но тогава периодът на покой и лечение трябва да се удължи 7-15 дни, за да не се получат усложнения.

При втора степен частично се разкъсват ставни връзки и мускулни влакна. Има по-значителен кръвоизлив. Ставата е с по-голям отток, силно болезнена, движението е силно ограничено. Палпаторната болка е по хода на сухожилията, на мястото, където е частичното разкъсване. След оказване на класическата първа долекарска помощ лечението изисква трайна и мобилизация на ставата за около 14 дни. Най-добре се реализира с гипсова или пластмасова лонгета, а може и цялостно гипсиране. Физиотерапевтичното лечение в този период е енергично. След 14 ден в продължение на 10 -15 дни се провежда лечебна тренировка, като общата загуба на спортна работоспособност е за 15 -30 дни.

Трета степен на навяхване е тежка спортна травма. Разкъсани са пълно отделни сухожилни връзки и мускулни влакна. Може да е разкъсана  и ставната капсула. Често има и вътреставни увреждания (вътреставни връзки,синовиална обвивка,хрущял,кости). След първата помощ лечението е свързано преди всичко с трайна гипсова имобилизация (21-30 дни), комбинирана с физиотерапия, масаж, кинезитерапия, а след това рехабилитация и лечебна тренировка в продължение на 30-40 и повече дни.

Неправилната първа помощ и лечение, недостатъчната имобилизация  могат да доведат  до т.нар. „халтави стави”- хронична нестабилност на тавите, които при всяко по-голямо тренировъчно натоварване се травматизират отново. За профилактиката на тези усложнения са необходими специални упражнения,  които да укрепят ставносвързочния апарат. Носенето на протективни превръзки (наколенки,глезенки) също си препоръчва.

  Луксация(изкълчване). Луксацията също е тежка спортна травма. При нея за разлика от навяхването разместването на ставните повърхности е трайно. Разместените сегменти на костта се фиксират трайно извън ставата. Характеризира се със силна болка и оток, деформация на ставата (особено ясно видима непосредствено след травмата) и невъзможността за движение на ставата поради анатомични нарушения. Първа помощ тук е класическа, но се добавя задължително шиниране и бърз транспорт.

Наместването на изкълчената става  се прави от лекар професионалист. При манипулирането от страна на неподготвен човек  пораженията на тъканите могат да бъдат извънредно големи.Освен това е необходима и ренгинова диагностика,защото клинично е трудно понякога да се различи изкълчването от счупването на костта и тогава опитите за наместване при счупена кост са груба грешка, водеща до много усложнения.

Транспортът до болничното заведение е бърз,защото с отдалечаване  от времето на травмата мускулатурата контрахира, сухожилията се втвърдяват и наместването, дори и в  медицинско заведение, трябва да се извършва с упойка и мониторен контрол.

Лечението е чрез имобилизация(15-20 дни), физиотерапия, кинезитерапия, масаж и лечебна тренировка. Загубата на спортна работоспособност е за 30-40 и повече дни.

При неправилна първа помощ некомпетентно наместване  и недостатъчно комплексно лечение и рехабилитация се получават т.нар. прилични луксации,п ри които всяко форсирано движение ставата води до лесно и почти безболезнено ново изкълчване. В тези случаи обученият спортист често сам си я намества лесно. При подобна привична луксация у спортисти (най-често това е раменната става )лечението е хирургично.

  Увреждане на менискусите. Увреждането на менискусите на колянната става е често срещана и твърде специфична за спорта тежка травма. В повече от 50% от случаите увреждането не е изолирано. При травмата още страдат: ставният хрущял, ставната капсула, страничните и кръстатите връзки на колянната става. Много по често се уврежда вътрешния минискус.

Уврежданията на минискусите са най-различни, разкъсване, смачкване, откъсване на целия меникус от залавното му място, малки откъси(които се движат свободно в ставата - ставни "мишки").

Най-честите механизми за получаване на тази травма са: При фиксирана подбедрица (намираща се и под ъгъл с бедрото), вътрешно или външно усукване на бедрото, рязко разгъване на долния крайник в колянната става при изходно положение клек (рязко изправяне при щангистите и др.).

 Травмата се характеризира с първоначална остра и силна болка, лек оток и рефлекторно ограничаване (дори блокаж на коляното в полусвито положение) на движението в ставата. Тези оплаквания напомнят за навяхвания, но оплакванията въпреки проведеното лечение продължават. Те не са типични: постоянна и неясна болка на коляното при движение,която се засилва при форсирани движения,може да съществува синовиален излив в ставата (вода в коляното), появяваща се при продължително принудително свито положение в колянната става. Сигурен признак за увреден минискус е блокажът на ставата. Получава се при обикновенно ходене. Внезапно се усеща остра, силна болка и невъзможност за разгъване на полусвития в колянната става долен крайник. С внимателни пасивни раздвижвания на подбедрицата блокажът се преодолява, движението се възтановява, но болезнеността при движение остава. Травмата на минискусите до установяване на точната диагноза се лекува като навяхване на коляното: в началото замразяване, компресивна превръзка имобилизация, а след това топлинни процедури, физиотерапия, масаж.

За диагноза се използват редица клинични методи като ротационни тестове, привеждане и отвеждане на подбедрицата,както и рентгенологична или артростобска диатностика. Лечението на установеното увреждане на минискусите е хирургично: минискусът или неговите откъснати части се оперират и премахват. Това може да стане и чрез използването на артроскопска техника.Премахнатият минискус след 3-6 месеца се замества от регенерат, който успешно замества отстранения. Спортната работоспособност се възстановява 2-6 месеца след операцията. При доказано увреждане на минискусите нетрябва да се изчаква хирургичната намеса. Нейното отлагане крие риск от развитие на артрозни изменение на колянната става.